Парламентът прие предложенията на ИТН за секциите в чужбина
Парламентът одобри предлагането на " ИТН " за смяна в Изборния кодекс, касаещо броя и метода на формиране на секциите в чужбина. Неочаквано ГЕРБ и Българска социалистическа партия се сплотиха против препоръчаните промени от групировката на Слави Трифонов, целящи да се улесни образуването на изборни секции зад граница.
След прегласуване, поискано от ГЕРБ, текстът бе подсилен от 117 народни представители. " Против " бяха осем и 107 - " въздържали се ". Предложението бе признато с гласовете на депутатите от " ИТН ", Движение за права и свободи, " Демократична България " и " Изправи се! Мутри вън ". ГЕРБ и Българска социалистическа партия се въздържаха.
С признатите промени се връща остарелият механизъм за откриване на секции в чужбина, който важеше преди 2016 година.
Предвижда се изборните секции отвън страната да се образуват, където има дипломатическо или консулско посланичество, както и отвън тях - при съществуване на не по-малко от 40 гласоподаватели, подали заявление.
При избори за членове на Европейския парламент от България секции се образуват единствено в държави-членки на Европейския съюз.
Ръководителите на дипломатическите или консулските представителства изпращат стимулирано предложение до Централната изборна комисия не по-късно от 22 дни преди изборния ден.
Секции ще могат да се откриват и в местата, в които на извършени до пет години преди изборния ден избори, е имало формирана най-малко една изборна секция, в която са дали своят вот не по-малко от 100 гласоподаватели. Списъкът на местата се афишира от ЦИК не по-късно от 50 дни преди изборния ден.
Отпада и ограничаването за формиране на до 35 секции в страните отвън Европейския съюз.
По време на дебатите още веднъж бе изказана тезата, че промените ще усилят вота от Турция, което е в интерес на Движение за права и свободи. Темата подхванаха социалистите.
" Какво да вършим с правата на българските жители, в случай че не ни харесва Тръмп и Байдън? Да ги ограничаваме ли? Според вътрешната политика на избрана страна ще решаваме какви са правата на българските жители? Ако в някоя африканска страна ядат хора, по какъв начин да гласоподават българите? Ще им затворим секциите? Моля ви дръжте се отговорно по отношение на България, а не по отношение на личните си фантасмагории. Възродителният развой свърши, ние сме член на НАТО, както и Турция ", отговори Арман Бабикян от " Изправи се! Мутри вън ".
Председателят на Народното събрание Ива Митева от " ИТН " посочи, че опитът да се ограничи гласуването в една страна " повлича всички останали " и добави, че е неприемливо да се попречва правото на глас на български жители.
Председателят на ПГ " Изптави се! Мутри вън " Мая Манолова съобщи, че със или без ограничавания, в Турция гласоподават малко над 60 хиляди души, само че лимитът от 35 секции отвън Европейския съюз понижава гласовете от Англия и Съединени американски щати.
" Спрете много срамния спор, който се води в залата. Кое кара българските турци да са по-малко жители от българите в Канада. Не са ли едни и същи български жители? Какво е това опълчване? ", сподели Вежди Рашидов от ГЕРБ. Той обаче добави, че би трябвало да мислим по какъв начин да подредим нашия живот, на тези, които живеем в България. " Тези, които заплащат налози на други страни, не ми се коства, че би трябвало да дефинират моя метод на живот ", сподели още той, уточнявайки, че законодателството планува да признаем, че всички са жители на българската страна.
След прегласуване, поискано от ГЕРБ, текстът бе подсилен от 117 народни представители. " Против " бяха осем и 107 - " въздържали се ". Предложението бе признато с гласовете на депутатите от " ИТН ", Движение за права и свободи, " Демократична България " и " Изправи се! Мутри вън ". ГЕРБ и Българска социалистическа партия се въздържаха.
С признатите промени се връща остарелият механизъм за откриване на секции в чужбина, който важеше преди 2016 година.
Предвижда се изборните секции отвън страната да се образуват, където има дипломатическо или консулско посланичество, както и отвън тях - при съществуване на не по-малко от 40 гласоподаватели, подали заявление.
При избори за членове на Европейския парламент от България секции се образуват единствено в държави-членки на Европейския съюз.
Ръководителите на дипломатическите или консулските представителства изпращат стимулирано предложение до Централната изборна комисия не по-късно от 22 дни преди изборния ден.
Секции ще могат да се откриват и в местата, в които на извършени до пет години преди изборния ден избори, е имало формирана най-малко една изборна секция, в която са дали своят вот не по-малко от 100 гласоподаватели. Списъкът на местата се афишира от ЦИК не по-късно от 50 дни преди изборния ден.
Отпада и ограничаването за формиране на до 35 секции в страните отвън Европейския съюз.
По време на дебатите още веднъж бе изказана тезата, че промените ще усилят вота от Турция, което е в интерес на Движение за права и свободи. Темата подхванаха социалистите.
" Какво да вършим с правата на българските жители, в случай че не ни харесва Тръмп и Байдън? Да ги ограничаваме ли? Според вътрешната политика на избрана страна ще решаваме какви са правата на българските жители? Ако в някоя африканска страна ядат хора, по какъв начин да гласоподават българите? Ще им затворим секциите? Моля ви дръжте се отговорно по отношение на България, а не по отношение на личните си фантасмагории. Възродителният развой свърши, ние сме член на НАТО, както и Турция ", отговори Арман Бабикян от " Изправи се! Мутри вън ".
Председателят на Народното събрание Ива Митева от " ИТН " посочи, че опитът да се ограничи гласуването в една страна " повлича всички останали " и добави, че е неприемливо да се попречва правото на глас на български жители.
Председателят на ПГ " Изптави се! Мутри вън " Мая Манолова съобщи, че със или без ограничавания, в Турция гласоподават малко над 60 хиляди души, само че лимитът от 35 секции отвън Европейския съюз понижава гласовете от Англия и Съединени американски щати.
" Спрете много срамния спор, който се води в залата. Кое кара българските турци да са по-малко жители от българите в Канада. Не са ли едни и същи български жители? Какво е това опълчване? ", сподели Вежди Рашидов от ГЕРБ. Той обаче добави, че би трябвало да мислим по какъв начин да подредим нашия живот, на тези, които живеем в България. " Тези, които заплащат налози на други страни, не ми се коства, че би трябвало да дефинират моя метод на живот ", сподели още той, уточнявайки, че законодателството планува да признаем, че всички са жители на българската страна.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ